Д-р Енджи Касабие:
Никога не гладувайте за да отслабнете! Научете се да се харесвате такива каквито сте!
Анорексия невроза е заболяване, при което индексът на телесната маса става 18,5 или по-нисък. Заболяването се развива на психическа основа. При болните от анорексия нервоза се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици. В същността си, анорексията не е въпрос на хранене и тегло. То е типично предимно за младите жени и много често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена.
Признаците, описани по-долу говорят за много дълбоки душевни и психологически трудности – несигурност, депресия, чувство на самота, стремеж да бъдеш идеален. Тези трудности не могат да бъдат преодолени чрез контролиране на храненето, диетите и свалянето на килограми.
Анорексия нервоза е разстройство със сериозни последици върху здравето. Диагнозата се поставя от лекар със специалност “Психиатрия”. Психотерапията е помощно средство при лечението, като клиентът трябва да е със стабилни клинико-лабораторни показатели и здравословното му състояние да се наблюдава постоянно от лекар.
Признаци на анорексия
Тези характеристики и индикации са индивидуални и не е необходимо да се наблюдават всичките при всеки случай на заболяване от съответното разстройство на хранене.
Предумишлено намаляване на теглото;
Телесното тегло се поддържа на равнище поне 15% под очакваното;
Злоупотреба с диуретични и разхлабващи средства;
Избягване на храни, от които се пълнее и възможност за последващо предизвикано целенасочено повръщане, предизвикано целенасочено чревно разстройство, прекомерно натоварване с физически упражнения, употреба на подтискащи апетита и/или диуретични медикаменти;
Раздразнителност, честа смяна на настроението, трудност при концентрация, забравяне, потиснато чувство за глад;
Разстройство във възприемането на собственото тяло, при което страхът от пълнота се запазва като свръх ценна идея;
Силен страх от надебеляване, който не намалява дори и с прогресивната загуба на тегло;
Разстройства във възприятието на тялото например запазва се усещането, че е дебел/а, дори когато е немощно слаб/а;
Усещане, че не заслужава да е щастлив/а;
Чувство на несигурност, чувство на неадекватност;
Псевдосигурност, упоритост;
Зависимост или тотално отхвърляне на майчината фигура;
Вниманието и концентрацията могат да се понижат значително;
Сънят може да стане разстроен и да доведе до умора през деня;
Чувство на задоволство от себе си, добра самооценка, когато човека успява да се справи с поддържането на диета, и обратно чувство на вина, когато човека е ял много, или по неправилен начин
Хранене, тегло, диета – стават централна тема на всяка дискусия, разговор;
Нетърпимост, когато се заговори за храна;
Приемане на еднообразна храна;
Обсесивно пресмятане на приетите калории;
Неприемане на промени по отношение правилата на хранене; както и неприемане на внимание и неочаквани погледи от другите по време на хранене – всяка такава промяна и наблюдение предизвиква тревога и напрежение;
Поведение на отбягване на срещи и покани от близки и приятели, които са свързани с хранене;
Засилен интерес към всичко свързано с кухнята и особено голям интерес към здравословното хранене и различни видове диети;
Готвене за близките хора; контрол при приготвянето на храната – за да бъде съобразено с техният (на болните) вкус и начин, отделяне на време за подреждане на масата и ястията, но засегнатия от болестта не се храни;
Контрола на теглото става натрапчив, качването върху кантара става няколко пъти дневно или пък е отбягвано със страх;
Поради нарушения в храносмилането често невъзможност да се храни, болки или други симптоми по време на хранене;
Често се храни самостоятелно или измисля различни извинения, за да пропусне хранене – неотложни ангажименти, занимания и др.;
Тенденция към социална изолация, избягване на контакти с роднини, приятели; незачитане на празници, рождени дни и т.н.;
Винаги ангажиран/а и съответно силно затруднен/а и притеснен/а, когато имат свободно време;
Интензивно физическо натоварване – спорт, танци, чистене, разходки и пр. с цел изгаряне на калории, съответно проява на нервност, раздразнителност, ако му/и се отнеме това право;
Облича се с широки дрехи, за да скрие тялото си и с по-дебели дрехи от необходимото, поради намалената телесна температура
Изпитва тревога, безпокойство по отношение на учебните занимания и постижения, тъй като се ръководи винаги от желанието да бъде перфектен/а ;
Проява на импулсивни реакции, раздразнителност, напрежение, апатичност, нарастваща трудност за комуникация;
Липса на съзнание за това, че е болен/а и че се нуждае от лечение;
Липса на интерес към сексуалността при възрастните.
Много често преди да започнат „регулиране“ на храната, при анорексиците е налице силно повишена тревожност. Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, неудовлетворителното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща, например: ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока. Ограничителният режим, който болните възприемат, може да включва някои от следните елементи или съчетание от тях — строга диета, доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения, злоупотреба с диуретици и др. Следвайки подобен режим, те стават целенасочени и устремени, като в резултат започват методично да свалят килограми. Често преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим им помага да бъдат по-щастливи. Спазването на режима ги кара да се чувстват силни, като контролират високата тревожност, провокирала развитието на заболяването. Характерна е повишена критичност към себе си.
Придържането към нездравословния начин на живот, възприет от болните от анорексия, може да доведе до летален изход. Анорексия нервоза се счита за психическо заболяване, водещо до висока смъртност. Броят на случаите на самоубийство при болните е завишен в сравнение с останалата част от населението, като наличието на анорексия нервоза се счита за основна причина за акта довел до смъртта
